поизпарил

Речник на българския език

1. поизпарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпарил е производна форма на поизпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпарил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпарил е производна форма на поизпаря (мин. деят. св. прич. м. р.).