поизпарил
1.
поизпарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизпарил
е производна форма
на поизпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизпарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизпарил
е производна форма
на поизпаря (мин. деят. св. прич. м. р.).