поизпари

Речник на българския език

1. поизпари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизпари е производна форма на поизпаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизпари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпари е производна форма на поизпаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизпари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпари е производна форма на поизпаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизпари — повелително наклонение, ед. ч.

поизпари е производна форма на поизпаря (повелително наклонение, ед. ч.).