поизпарели

Речник на българския език

1. поизпарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизпарели е производна форма на поизпаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизпарели е производна форма на поизпаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).