поизостряло е

Речник на българския език

1. поизостряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизостряло е е производна форма на поизострям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизостряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизостряло е е производна форма на поизострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизостряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизостряло е е производна форма на поизострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).