поизострило е

Речник на българския език

1. поизострило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизострило е е производна форма на поизостря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизострило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизострило е е производна форма на поизостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).