поизострела

Речник на българския език

1. поизострела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизострела е производна форма на поизостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизострела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизострела е производна форма на поизостря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).