поизостанели

Речник на българския език

1. поизостанели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизостанели е производна форма на поизостана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизостанели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизостанели е производна форма на поизостана (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).