поизостанела

Речник на българския език

1. поизостанела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизостанела е производна форма на поизостана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизостанела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизостанела е производна форма на поизостана (мин. деят. несв. прич. ж. р.).