поизорете

Речник на българския език

1. поизорете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поизорете е производна форма на поизора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизорете — повелително наклонение, мн. ч.

поизорете е производна форма на поизора (повелително наклонение, мн. ч.).