поизопачило е

Речник на българския език

1. поизопачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизопачило е е производна форма на поизопача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизопачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизопачило е е производна форма на поизопача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).