поизнежил

Речник на българския език

1. поизнежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизнежил е производна форма на поизнежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизнежил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизнежил е производна форма на поизнежа (мин. деят. св. прич. м. р.).