поизмъчвал е

Речник на българския език

1. поизмъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчвал е е производна форма на поизмъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчвал е е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизмъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчвал е е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).