поизмъчвало е

Речник на българския език

1. поизмъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчвало е е производна форма на поизмъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчвало е е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизмъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчвало е е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).