поизмъчвало

Речник на българския език

1. поизмъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчвало е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчвало е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизмъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизмъчвало е производна форма на поизмъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизмъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизмъчвало е производна форма на поизмъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).