поизмъчвал

Речник на българския език

1. поизмъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчвал е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчвал е производна форма на поизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизмъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмъчвал е производна форма на поизмъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизмъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмъчвал е производна форма на поизмъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).