поизмърсил

Речник на българския език

1. поизмърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмърсил е производна форма на поизмърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмърсил е производна форма на поизмърся (мин. деят. св. прич. м. р.).