поизмрял

Речник на българския език

1. поизмрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмрял е производна форма на поизмра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмрял е производна форма на поизмра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизмрял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмрял е производна форма на поизмра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизмрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмрял е производна форма на поизмра (мин. деят. несв. прич. м. р.).