поизмрели

Речник на българския език

1. поизмрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизмрели е производна форма на поизмра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизмрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизмрели е производна форма на поизмра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизмрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизмрели е производна форма на поизмра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизмрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизмрели е производна форма на поизмра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).