поизморил си

Речник на българския език

1. поизморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизморил си е производна форма на поизморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизморил си е производна форма на поизморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).