поизморил е

Речник на българския език

1. поизморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизморил е е производна форма на поизморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизморил е е производна форма на поизморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).