поизмори

Речник на българския език

1. поизмори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизмори е производна форма на поизморя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизмори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизмори е производна форма на поизморя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизмори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизмори е производна форма на поизморя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизмори — повелително наклонение, ед. ч.

поизмори е производна форма на поизморя (повелително наклонение, ед. ч.).