поизмокрях

Речник на българския език

1. поизмокрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизмокрях е производна форма на поизмокрям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизмокрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизмокрях е производна форма на поизмокрям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).