поизмитало е

Речник на българския език

1. поизмитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмитало е е производна форма на поизмитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмитало е е производна форма на поизмитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизмитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмитало е е производна форма на поизмитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).