поизмило е

Речник на българския език

1. поизмило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмило е е производна форма на поизмия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмило е е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).