поизмило

Речник на българския език

1. поизмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмило е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизмило е производна форма на поизмия (мин. деят. св. прич. ср. р.).