поизместил си

Речник на българския език

1. поизместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизместил си е производна форма на поизместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизместил си е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).