поизместил е

Речник на българския език

1. поизместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизместил е е производна форма на поизместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизместил е е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).