поизместило си

Речник на българския език

1. поизместило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизместило си е производна форма на поизместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизместило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизместило си е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).