поизместило е

Речник на българския език

1. поизместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизместило е е производна форма на поизместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизместило е е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).