поизместило

Речник на българския език

1. поизместило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизместило е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизместило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизместило е производна форма на поизместя (мин. деят. св. прич. ср. р.).