поизместила е

Речник на българския език

1. поизместила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизместила е е производна форма на поизместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизместила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизместила е е производна форма на поизместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).