поизместело

Речник на българския език

1. поизместело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизместело е производна форма на поизместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизместело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизместело е производна форма на поизместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).