поизместели

Речник на българския език

1. поизместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизместели е производна форма на поизместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизместели е производна форма на поизместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).