поизместела

Речник на българския език

1. поизместела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизместела е производна форма на поизместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизместела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизместела е производна форма на поизместя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).