поизмествал е

Речник на българския език

1. поизмествал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмествал е е производна форма на поизмествам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмествал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмествал е е производна форма на поизмествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизмествал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмествал е е производна форма на поизмествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).