поизмествало

Речник на българския език

1. поизмествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмествало е производна форма на поизмествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмествало е производна форма на поизмествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизмествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизмествало е производна форма на поизмествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизмествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизмествало е производна форма на поизмествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).