поизменило

Речник на българския език

1. поизменило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизменило е производна форма на поизменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизменило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизменило е производна форма на поизменя (мин. деят. св. прич. ср. р.).