поизменил

Речник на българския език

1. поизменил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизменил е производна форма на поизменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизменил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизменил е производна форма на поизменя (мин. деят. св. прич. м. р.).