поизлягало

Речник на българския език

1. поизлягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлягало е производна форма на поизлягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлягало е производна форма на поизлягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлягало е производна форма на поизлягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизлягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлягало е производна форма на поизлягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).