поизлъжело

Речник на българския език

1. поизлъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъжело е производна форма на поизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлъжело е производна форма на поизлъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).