поизлъгвал си

Речник на българския език

1. поизлъгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал си е производна форма на поизлъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал си е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал си е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).