поизлъгвал е

Речник на българския език

1. поизлъгвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал е е производна форма на поизлъгвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъгвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал е е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъгвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал е е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).