поизлъгвало

Речник на българския език

1. поизлъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъгвало е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъгвало е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлъгвало е производна форма на поизлъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизлъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлъгвало е производна форма на поизлъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).