поизлъгвал

Речник на българския език

1. поизлъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъгвал е производна форма на поизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлъгвал е производна форма на поизлъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизлъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлъгвал е производна форма на поизлъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).