поизлиня

Речник на българския език

1. поизлиня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизлиня е производна форма на поизлинея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизлиня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизлиня е производна форма на поизлинея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).