поизлизало

Речник на българския език

1. поизлизало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлизам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизлизало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлизам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. поизлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. поизлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлизало е производна форма на поизлижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).