поизлизали

Речник на българския език

1. поизлизали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлизали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизлизали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлизам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизлизали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлизам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. поизлизали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. поизлизали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизлизали е производна форма на поизлижа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).