поизлизала

Речник на българския език

1. поизлизала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизлизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизлизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлизам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизлизала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлизам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. поизлизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. поизлизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизлизала е производна форма на поизлижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).