поизлизал

Речник на българския език

1. поизлизал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлизал е производна форма на поизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлизал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлизал е производна форма на поизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлизал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлизал е производна форма на поизлизам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизлизал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлизал е производна форма на поизлизам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. поизлизал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлизал е производна форма на поизлижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. поизлизал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлизал е производна форма на поизлижа (мин. деят. св. прич. м. р.).