поизлетял е

Речник на българския език

1. поизлетял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлетял е е производна форма на поизлетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлетял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлетял е е производна форма на поизлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлетял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлетял е е производна форма на поизлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).